|
|
 История /
ЕПЦ "Витлеемска звезда" гр. Стралджа |
ЕПЦ "Витлеемска звезда" гр. Стралджа
19.04.15 16:22
Автор:Ангел Петков
История на ЕПЦ "Витлеемска звезда" гр. Стралджа
|
|
|
Евангелското движение в България датира от средата на XIX век, когато родолюбиви българи решават да отделят българската духовност от властващата тогава гръцка. В това време в пределите на поробената от Османската империя българска земя протестантски мисионери от Запад работят сред българското население. Те превеждат Библията на съвременен български език, при което участие взима обичаният поет Петко Рачев Славейков, откриват училища и колежи, по-значимите от които са Робърт Колеж в Истамбул, където са учили много депутати и министри на следосвобожденска България (в това число и Петко Каравелов), и богословска семинария в Благоевград, чийто наследник днес е Американския колеж. Макар мисионерите да не са имали намерение да създадат нови, евангелски, църкви (дори са се възпротивили на тази идея), извършеното от тях, както и съпротивата от страна на гръцкото православно духовенство, създават благоприятен климат за възникване на такива. През 1870 година започва създаването на първите евангелски църкви – в градовете Банско (за която свидетелства Пейо Крачолов Яворов в биографичната си творба “Гоце Делчев”), Меричлери и Ямбол.
Сведения за евангелски християни в Стралджа датират от началото на XX век. През 1931 г. Проповедникът от Ямбол Еньо Илиев (който премина във Вечността през 2009 г. на 101 годишна възраст), на път за Мокрен и Жеравна минава през тогавашното село Стралджа. Там се запознава с тенекеджията Иван Хайдутов, който имал работилница на главната улица. Според думите на самият Еньо Илиев “… сърцето на този човек беше подготвено от Бога и той с радост прие това, което му говорех”. Хайдутов кани проповедникът в дома си, където го запознава със съпругата си (дядо Еньо я представя като “скромна и благородна жена”) и с трите си деца. Това семейство става основа на създаването на евангелската общност в Стралджа. Еньо Илиев се запознава с много хора, които се присъединяват към общността. Между тях са Милка Вълчева, Тодорка Йовчева, Стайка Иванова, Пенка Тодорова, Тодор Драгов. Те приемат дядо Еньо като техен пастор и провеждат събрания по домовете. Въпреки трудностите, с които се сблъскват вярващите, причинени от техните близки и роднини, те твърдо устояват своята вяра и техният брой непрестанно расте. Интересна е историята на Тодор Драганов. Когато бил на колене в молитва съпругата ми го удряла по главата с корбанена лъжица. В последсвие, обаче, тя приема вярата на съпруга си и дори отваря дома си за събранията.
През 1935 година Еньо Илиев напуска Стралджа за да замине за Данцинг, където следва богословие. Поради обективни причини той не се връща повече в Стралджа. Но евангелската общност продължава да расте. По-известните вярващи, които са изиграли важна роля за общността са Куртеза Димова, Иван Доков и съпругата му и много други, за които дядо Еньо разказваше с много топли чувства.
Освен по домовете, събрания са се провеждали и в стая в турското училище. Към вярващите се присъединяват много представители на турските и ромски етнически групи.
През 1989 г., след дълги години на нелегално съществуване, евангелските вярващи в Стралджа решават да създадат официална църква. За целта се обръщат за помощ към Ямбол. От там изпращат Ангел Иванов Тотев, който тогава пастирува в село Кабиле. Той приема служението и започва изграждането на църквата като официална институция. Обръща се към тогавашния Кмет на община Стралджа и той му дава разрешение за провеждане на събрания на общинско място. През 1995 година той закупува имот в района на центъра и построява молитвен дом, където се помещава църквата до днес.
През 1999 г., поради семейни причини пастор Ангел Тотев напуска Стралджа, заминавайки за Америка. На негово място бива назначен Ангел Христов Петков, който по това време служи в редовете на българската армия като офицер, и в същото време ръководи Евангелската църква в село Козарево като дякон и е член на Духовния съвет на Евангелската Петдесятна църква в Ямбол.
Ангел Петков продължава духовното изграждане на църквата в Стралджа. Още в годината на встъпването си в служението той открива библейско училище като филиал на международната мисионерска организация ORA INTERNACIUONAL, където биват обучени служители както за Стралджа, така и за селата от района. Разкриват се много нови служения – специална работа с деца, работа с тийнейджъри, мисионерска дейност.
Наред с тези служения, Ангел Петков предприема стъпки за сближаване с Православната църква. Изгражда отлични приятелски отношения с отец архимандрит Атанасий Панайотов и взема участие в тържествени литургии. Според него “двете църкви имат една и съща изповед на вярата, позоваваща се върху решенията на Седемте Вселенски събора, и различията в начина на поклонение не бива да разделят, а напротив – да обединяват. Православната църква е основно църква на поклонението, докато Евангелската е църква на поучението. И двете неща са еднакво важни за живота на всеки християнин и ако те се съчетаят ще се получи едно истинско Божествено служение, на което нашия Господ и Спасител Иисус Христос много ще се наслаждава”. Амбиция на Ангел Петков е да постигне нещо повече от диалог и приятелство между църквите – той желае да има единодействие.
През 2001 г. Ангел Петков бива уволнен от армията и се отдава изцяло на духовното си призвание. През 2002 г. Той бива ръкоположен за презвитер, а през 2006 – за пастор. Същата година завършва богословие в София. За да заработи прехраната си през 2004 г. открива своя фирма – печатница, където отпечатва духовна литература, а също и други печатни издания.
През 2004 г. към служението на Ангел Петков се присъединява втори служител - Димитър Чакъров. Той е от с. Кукорево, завършил Петдесятния факултет на ВЕБИ. С Ангел Петков се познава от армията, където служи във взвода, командван от него. Той започва работа с младежите и допринася за това много нови млади хора да бъдат доведени в църквата. Поради финансови затруднения той напуска през 2005. Завръща се отново през 2009 и продължава служението си. През 2010 г. се жени за Людмила от Беларус.
През 2011 г. с решение на ръководството на СЕПЦ поради финансови затруднения църквата е с понижен статут като подрайон на ЕПЦ - Ямбол. Но на практика район Стралджа остава като отделен. П-р Ангел Петков е определен да отговаря за църквите от община Стралджа, като в същото време да пастирува в ЕПЦ с. Зимница, която остава без ръководител. Презв. Димитър Чакъров остава да ръководи църквата в Стралджа.
|
|
Евангелска Петдесятна църква район Стралджа, обл. Ямбол 
