Евангелска Петдесятна църква район Стралджа, обл. Ямбол

  [BG]   EN   RU  
Евангелска Петдесятна църква район Стралджа, обл. Ямбол

 
Рейтинг: 2.00
(30)
Начало
Символ на вярата
История
Служения
Дейност
Новини
Богословие и История
Публикации
Канал в youtobe.com
Форум
Фото Галерия Зимница
Фото Галерия Стралджа
За контакти
Връзки



Новини / църковни

12 Юни 14, 15:02 / Автор: Ангел Петков
п-р Ангел Петков оцеля след остър инфаркт
П-р Ангел Петков преживя шест дена лечение в СБАЛ по кардиология гр. Ямбол, където беше спасен от остър инфаркт на миокарда.
Публикуваме буквален текст от дневника на п-р Ангел Петков във Фейсбук:

Привет на всички приятели!
Със сигурност ви е направило впечатление дългото ми отсъствие от мрежата. За щастие днес мога отново да бъда на линия. През времето, което ме нямаше, мога да кажа, че буквално преминах през Долината на мрачната сянка.
Всичко започна от високо кръвно налягане, придружено със силен световъртеж. Личният ми лекар, д-р Цанко Владов, започна лечение с хапчета, като всеки петък се явявах при него за прегледи. На всеки преглед той ми правеше ЕКГ и ми мереше кръвното и ме радваше с добри новини - кръвното е добре, а ЕКГ-то е перфектно. Състоянието ми, обаче, започна да се влошава. Появиха се болки в гърдите, които станаха непоносими. Казах това на д-р Владов, а той, след като ме прегледа по своя си начин, каза, че имам плексит и ми предписа обезболяващи. Гарантираше ми, че до седмица всичко ще е отминало. Болките, обаче, ставаха все по-остри. В четвъртък, към края на работния ден вече не можех да издържа. Бях се натъпкал с всички обезболяващи, предписани ми от д-р Владов. Но нищо не помогна. Тогава бързо отидох до кабинета му. Едва шофирах, превивайки се от болки. Когато отидох до кабинета, д-р Владов си беше тръгнал. Влязох в съседния кабинет, на д-р Мампреян. Макар, че не съм негов пациент той видя състоянието ми и ме прие. Направи ми лично ЕКГ и установи, че нещо не е наред. Прати ме в поликлиниката при кардиолога д-р Георги Минчев. Едва се домъкнах до там, макар че разстоянието е 20 метра. Д-р Минчев ме прегледа на ехограф и установи, че едната камера на сърцето ми не се движи. Веднага се обади на 112 и с линейка бях откаран в кардиологичната болница. Там попаднах в ръцете на д-р Фари - един изключителен човек и специалист. Той ми извърши коронарография, при което установи, че имам запушена важна артерия, която не пуска достатъчно кръв до сърцето. Постави стенд, но каза, че нещата не са сигурни и ще повтори процедурата в понеделник. Така прекарах 4 дена прикован на леглото, където единствено да лежа нищо друго не можех да правя. Събота около 23,20 имах страшно преживяване. Както си лежах, усетих виене на свят. Реших че е нещо нормално и не му отдадох значение. Но стаята изведнъж се залюля силно, една тъмна завеса се спусна пред мен. В един момент усетих че някой ме натиска по корема и казва: "Едно, две, три...". Отворих очи. Видях дежурната лекарка д-р Джурова, която ми правеше масаж на сърцето. Чух гласа на другия лекар, който стоеше от другата страна: "Стабилизира се!" Огледах се. Около мен имаше параван, който ме отделяше от другите пациенти в отделението, а над главата ми дефибрилатор. Целия бех потен, ръцете и краката ми трепереха. Първите ми думи бяха: "Какво стана?" По-късно разбрах, че съм бил в клинична смърт и че с един електрически удар са ме събудили. Сърцето ми беше излязло от ритъм. Д-р Джурова веднага ме прегледа с ехографа. Това, което каза, беше радостно: "Сърцето работи дори по-добре отколкото при идването ти".
Вчера, както беше планирано, д-р фари и екип от лекари извършиха повторната коронарография. През ръката ми стигнаха до проблемната артерия, където изградиха една здрава конструкция от стендчета. Болките в гърдите минаха окончателно, вечерта нямах никакъв задух (за разлика от предните вечери), за първи път от толкова дълго време се почувствах добре.
Днес ме преместиха в друга стая, където трябва да ме раздвижат. Като начало стоя седнал в леглото - след 5 дена лежане мозъкът ми трябва постепенно да привикне към движението. Очаквам и скоро да бъда изписан.
Разбрах много неща, но най-важното - болката не е наш враг, а наш приятел. Тя е сигналната лампа, че нещо с организма ни не е наред. Обезболяващите махат болката, но не и причината за нея. Истинското лечение отстранява не симптома, а причините за него.

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0928